Не, това не е склад за книги или търговски офис, а редакцията, в която работя. До вчера си изглеждаше като нормална редакция, в която цари обичайният хаос, а книгите се търкалят не особено уважително в контролиран безпорядък. Това, обаче, вече е прекалено дори за моя либерален към подредеността вкус.

Хаосът, както може да се очаква, е създаден от сина на шефа, който е организирал почистването на офиса на баща си за наша сметка. Аз, от своя страна, трябва да пренеса книжките в кухнята, където те ще бъдат подредени на следните изящни стелажи:

Естествено, цялата работа по пренасянето и подреждането се пада на мен, защото като главен редактор имам изключителни права върху четенето и пипането на книги в офиса.

И това не е радостна усмивка, а гримаса на неподправено страдание.

Край.

П.С. Приключихме с кримките и уверено се движим през фентъзито и фантастиката към “популярна психология” и бизнес… Колегите помагат активно, не мога да си кривя душата .

Точно колко скучна може да е една книга…

Which Discworld Character are you like (with pics) created with QuizFarm.com

You scored as Carrot Ironfounderson You are Captain Carrot Ironfounderson of the City Watch in the greatest city on the Disc – Ankh-Morprok! A truly good natured, honest guy, who knows everyone, and is liked by all. Technically a dwarf, but only by adoption. You’d rather not be reminded that you are the true heir to the throne, but that does explain why people naturally follow your orders… Carrot Ironfounderson 56% Commander Samuel Vimes 50% Lord Havelock Vetinari 50% Gytha (Nanny) Ogg 50% Death 44% The Librarian 38% Esmerelda (Granny) Weatherwax 38% Greebo 38% Rincewind 25% Cohen The Barbarian 0%

Случи се вчера - 11 май. Не се сещам какво друго знаменателно е станало на тази дата, освен това злополучно химическо недоразумение. И при това не целия, а само няколко петънца от него. На десния крачол. Панталонът беше чисто нов, макар и употребяван преди мен от друг човек; клош; сив металик.

Опитвах се да залепя злополучно откъртените от внимателните ми роднини крила на четящия ангел-пазител на библиотеката ми със секундно лепило. Понеже дюзата се беше запушила/залепила, промуших тялото с нарочно пъхната в опаковката му карфица, която ревниво пазя и съхранявам, и лепилото злостно блъвна съдържанието си върху мен. Изхвърлих всичко, включително (сега се сещам) и скъпоценната карфица. Ангелът още си седи потрошен и чете, а аз се разхождам с частично полимерен сив клош-панталон.

П.С. Знаменателното събитие от днешния ден е, че ЕКГ-то ми е в норма и по този случай се препекох в градинката зад блока с “Жени по китайската стена” и шишенце ментова вода.

П.С. 2 От друга страна въпросното ЕКГ ми остави няколко съвсем не секси смучки около циците, което ми се случва сефте @_@, а във фурната продължава да ме дебне една прегоряла тава за измиване, в която все още се ламбурка парче риба, киснала немногопродължително в риган, босилек и лимон и опечена с домати.

Кратко представяне от близък свидетел

Представете си една жена, прехвърлила средната възраст и поради това – вече непривлекателна. Представете си я закръглена, но по онзи специфичен начин, по който остаряват кокалестите, средни на ръст жени, които никога не са полагали грижи за фигурата си, а в старините влизат с едро туловище и що-годе слаби крайници; с характерната тромавост, типична за индивид, попаднал не където му е мястото и инстинктивно осъзнаващ това, но който въпреки всичко отказва да се примири. Имайте предвид, че тази особа не харесва остри миризми и нетактично поведение. Ако смятате да я заговаряте, е добре да се обръщате към нея на Вие, с подобаващо уважение и без излишни своеволия, за да може тя добре да прецени характера ви и таящите се под него склонности и приумици, които дори доброто възпитание не е способно да изкорени, ако са придобити по природа.

Ще наричаме този субект Носа.

Независимо от своята привидна тромавост, Носа е индивид префинен, прецизен и неподатлив на убеждаване. Той живее в свят, който не е напълно нито тук, нито сега, а обитава пространството на идеалната реалност, където се осъществяват само безупречните на логиката му действия.

Този индивид ще ви разказва истории – от този миг, до мига, в който не избягате с писъци.

Номер 1

Обичайната сутрешна тема е за градския транспорт. За сама жена в края на шейсетте няма нищо по-диаболично от онази злонамерена прослойка на плебса, чието специално предназначение в плановете на Съдбата е да тормози и унижава нищите обитатели на южните софийски квартали.

Нахлух в офиса, както всяка сутрин, за да заваря мърлявата си колежка зарината с мазни хартии от мекици, графици и коректури. Дори гръмовно изреваното ми

‒ Здрасти!

не успя да я откъсне от вестника, който прелистваше връз прашясалото си бюро. Удостои ме само с някакъв промърморен поздрав, от който ми стана ясно, че каузата е загубена. И все пак реших да й дам втори шанс.

‒ Какво пътуване само! – започнах примамливо тирадата си. – 72 беше точен, но после колко време чаках 76! Този автобус е невероятен! След като закъсня двадесет минути, спря трийсет метра след спирката по средата на шосето и отвори врати. Тръгнах към него, защото знам, че няма да чака, и си тичах де, не съм се тътрила като някоя бабичка, но той, мръсникът, хлопна вратите точно пред мен!!! Точно пред мен, представяш ли си! И аз в знак на справедливо възмущение му показах среден пръст! Да!

Мнението на колегата ми, експерт по транспортна психология вследствие на дългите години пътуване гратис по софийските автобуси беше, че шофьорът най-вероятно изобщо не е забелязал съществуването на Носа. Той вече е зяпал назад, за да следи трафика и да подсигури потеглянето си от спирката, така че дръзкият жест е бил напълно пропилян.

Aneta Dimitrova: според моите наблюдения няма никаква връзка между задното отверстие и мозъчната кора, нито между гъзовите бузи и лявото, респ. дясното полукълбо не са във функционална зависимост, нито в пропорционална
Kotkausi: не вярвам, освен ако не е подкрепено със солидни научни доказателствол всичко в човешкото тяло е свързано. точно във функционална са
Aneta Dimitrova: колкото да не пада, докато ходиш
Kotkausi: гъзът е функция на главата. или обратното. щото яденето и срането са органически свързани и не могат да функционират отделно
Aneta Dimitrova: колкото по-голям гъзът, толкова по-малка главата и обратно
Kotkausi: да не говорим, че колкото по-големи са ти долните бузи, толкова по-големи ще са и горните
Aneta Dimitrova: аз не мога да ям, докато сера, което подкрепя моята теза
Kotkausi: ако можеше, нямаше да са функции, а щяха да са некви паралелни
Aneta Dimitrova или перпендикулярни, по ординатата и абцисата
Kotkausi: аха
Aneta Dimitrova: моят гъз, взет отвесно, е перпендикулярен на главата ми, гледана водоравно
Kotkausi: а ако гледаме главата отвесно, гъзът ти перпендикулярно в какво съотношение ще е спрямо екватора?
Aneta Dimitrova: по нулевата меридиана - на 180 градуса целзий
Kotkausi: ех, надявах се да употребиш фаренхайт, все пак… така звучи много лаишки
Aneta Dimitrova: в южното полукълбо (сиреч лявата буза) всичко се пресмята по фаренхайт и азимут
Kotkausi: аз пък искам по надир и келвин
Aneta Dimitrova: е, май и ти не знаеш какво искаш, надир и келвин никога не стоят заедно в едно уравнение, това е теорема
Kotkausi: а, то така ще кажеш ти, като ти изнася
Aneta Dimitrova: ами според диференциала на котангенса на логаритъм от 6 си е така
Kotkausi: това, драга, отдавна е отречено от теоретичната физика
Aneta Dimitrova: но после беше доказано отново и подкрепено със солидни доказателства, представени на 3, 14-тия конгрес на теоретичните пара-физици и паралитици
Kotkausi: само дето не можаха да го обнародват в Държавен вестник поради терминалното завършване на парализата си, поради което горното така и не влиза в сила и всички уважаващи себе си учени се придържат към официално приетото преди това Отрицание на Теоремите, блестящо защитено неколкократно от различни по вид природозащитници
Aneta Dimitrova: аз го четох в паралелно издавания Вестник на Държавата, където всичко си пише с морзовата азбука, както е прието в тези среди - излиза като притурка на литературен вестник, вестник за жената и вестник Вестник, както и като официоз на Съюза на паралитиците, политиците и птиците
Kotkausi: хм, това, че четеш нелегални издания с нищо не подкрепя тезата си. позволи ми да ти припомня, че Вестник за Държавата бе уличен в тежка форма на обскурантизъм, а главният му редактор беше освидетелстван като неповторим имбецил. другите споменати от теб вестници през последните три години нанесоха чудовищни щети на чистата наука, като публикуваха рецепти за козунаци и за тинктура от лапад срещу настинка, за конструиране на домашни отопляващи реактори и качамак с кисело мляко. именно заради подобни скверни писания сега с теб водим този нелеп спор…
а сега ти позволявам една завършваща фраза, защото стана време за упражняване на теоретично-практическата зависимост “гъз глава затрива”
Aneta Dimitrova: ах, само една - но победна реплика: главният му редактор бе освидетелстван не като имбецил, а като бацил, и го направиха ръководен орган на Съюза на биологическите паразити, ботаническите капацитети и химическите чистения - доказан специалист в тези области. Що се отнася до теорията, според същата на относителността тя може и да е вярна, а може и да не е, несъмнено е обаче, че забравих какво гласи!
Kotkausi: с това смятаме спора за приключен с победа за двете страни!

Да не пропусна да позлобея и на Деня на книгата и авторското право. Честито!

Асоциация “Българска книга” (за произнасянето на чието име поне веднъж са ми правили забележка, щото това безумно словосъчетание трудно го помня) има невероятно грозен, идейно импотентен сайт, шедьовър на дизайнерската безпомощност. Ето Го! В началото, когато пуснаха “обновения сайт” (за което получихме надлежно уведомление в служебната поща), всичко по него мигаше, но слава Богу и председателю (или дизайнеру, или който и да е там), скоро угасна. Заедно и с усилията да бъде възкресено, очевидно, защото за днешния ден там - ни гък, ни мък.

Междувпрочем оказва се, че на английски АБК е Bulgarian Book Association - колко елегантно и несравнимо по-правдиво, доколкото в настоящата асоциация членуват основно издателства, които се занимават с небългарски книги.

Пропуснах да изнедоволствам от една статия на Пламен Дойнов преди няколко броя в Литвестника (за апаратите за книги и прочие), която била писана преди 3 (примерно) години и беше допълнена с мнението на някаква французойка (сега не помня точно каква), свързана с поставянето на въпросните сензационно-новаторски машини в Париж, но сега ще понедоволствам от Ангел Игов, който отдавна ме дразни с бозавите си и абсолютно безцветни писания.

Понеже той, като представящ книги в ТВ7 явно се е почувствал твърде засегнат от статията на Жана Попова в предишния брой на “Култура”, смята че трябва да я разкритикува и разпердушини като невярна, понеже критикува начина по който се прави въпросното представяне на книги. И какъв мислите е основният му довод?! Не предлагала решения, а изразявала само “смътно недоволство”. Направо ми се вдигна кръвното с това начало. Коментирам само него, нататък може и да има смислени неща, но смислените няма да ги коментирам, защото поради евентуалната си състоятелност те едва ли се нуждаят от коментар. Но това да заклеймяваш правото на някой да недоволства от нещо само защото недоволството му не е изказано по начин, по който ти очакваш, е меко казано, нелепо. И защо, мама му стара, трябва да давам идеи, ако нещо не ми хареса? Вместо критикуваните да се вслушат в това “смътно недоволство”, да разберат за какво е индикатор, да се замислят защо го има и след като го има, не е ли основателно, веднага започват да се оправдават. От това по-голямо признание за правотата на критиката, здраве му кажи.

И въобще днес ми е ден за произволно и повсеместно недоволстване. Каква е връзката между “наругал” и “критикувал”, щото авторите на “Капитал” явно поставят знак за равенство между тях. Тия хора не мислят ли като пишат? Щото читателите им очевидно не мислят, като четат.

Гореспоменатото недоволство от Пл. Дойнов ще го изразя като се прибера вкъщи и изровя статията.

“Създаването на стандарти за усвояването на книжовния български език ще се запази като изискване в Закона за народната просвета.  Такова е решението на Парламентарната комисия по образование, която обсъди на второ четене промените в текстовете. Години наред МОН не е изпълнило задачата си да подготви такива стандарти и това заплашваше провеждането на матурите, тъй като от тях зависи оценяването на работите по български език и литература. Затова министерството искаше изискването да отпадне от закона. но предложението предизвика нмого възражения и страхове сред университетските преподаватели по български език, както и сред учителите, и след нетипична за обществото ни напоследък активност, заявяване на мнение и организиране на петиции и подписки парламентаристите бяха принудени да отстъпят.”

Лит. вестник, 16-22.04.2008

Или да се преборим с опасността от неграмотност с неграмотни мерки (вж предишния пост). Иначе новината я оценявам като добра.

Готино! Изпратиха ми линк към петиция в BG Petitions в защита на българския книжовен език и законовото му регламентиране или по-точно опасността от премахването му. Подписах я и си зачаках потвърждението. След известно време дойде и то:

“Благодарим Ви, че подкрепихте петицията “В ЗАЩИТА НА Т. 4, ЧЛ. 16 ОТ ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА: да се запази усвояването на книжовния български език като част от Държавните образователни изисквания”.

За да бъде включен подписът Ви е необходимо да го потвърдите на следния адрес:
…

Ако неможе да се отвори страницата копирайте линка и го отворете в нов браузър.

Поздрави,
Екипът на BG Petition.”

Всъщност отдавна знам, че битката с неграмотността е изгубена. Най-вече заради всеобщото лицемерие и неебателност към личната грамотност, върлуваща у нас - и, да, в това число нямам предвид съвсем, съвсем малко хора. Сигурно са общо 2-3% от целокупното българско население.

Нямат чет мъките човешки на Божия свят и страданията адови на ония, дето се мъчат да влязат у рая през иглено ухо, сиреч през делото преводаческо. Несретник един, останал без сили, вдигнал взор към небето, щото вече не виждал ни радост, ни имал щения мирски.

След четирийсет и три глави, ибо не знаел къде да се дене и не можел вече в мъки да страда, ибо на сетни били тез усилия и го чакали още три части трилър, нещастникът изпаднал в исихия и се замолил на света Изидора, майка и закрилница на его брата и на най-големите му врагове:

- И нека небесата се смрачат и нека думите ми чуеш, света майко на несретниците. Не мога веке да се мъча с туй словоблудство, изостави ме ангелът, що напътстваше мислите ми. Затри ми се файлът, що пазеше думите ми, помогни ми.

Явила му се тогаз света Изидора, загледала блудното си чедо, дето искало да се отърве без време от кръста си тежък и му рекла:
- Недей, чедо, клюма, не унивай, не забивай нос в десктопа на свети Майкрософт с тез жълти лалета. Ибо не са от миризливия сорт.

Из Апокриф за живота на света Изидора Бързопръста